риба

ловя малки рибки с въдицата,
с която преди ловях страхове.

вече не помня кога за последно
улових човешка емоция
и колко кораби-лъжи минаха
през делтата на очите ми.

вече не знам коя стръв да използвам,
за да хвана усмивка
и къде плуват утайките на обичта ни.

защото сама станах хлъзгава риба,
бягаща от всяка въдица
и от всяка емоция
и от всеки страх
и от всеки опит някой да ме хване,
да ме стопли с огън и внимание,
да обели люспите на заблудите ми,
да преглътне греховете ми.

защото сама станах хлъзгава риба
и изгубих броя на корабокрушенията.
защото сама станах само на рибена кост
и се закотвих на дъното на всички дъна,
чакаща да се разтворя на
пясък и перли.