изгубих сценария
на връзката ни
разсипах по пода
пепелта на разговорите
изпих виното
на усмивките ни
без мярка и без свян
разделих нишките
на вплетените пръсти
и кичурите коса
изкашлях заседналите
едновременно казани думи
и стъпках на прах детските
бележки
затиснах с вратата търпението
и прибрах кутииките щастие
останах зад изгорените мостове
и се питам
къде са краищата на
приятелството ни
и даваш ли ми да ги завържа пак?
29 септември 2009, вторник
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар