Опитвам да изчистя прахта
от нещата, които обичах
и да подредя бележките в главата си.
Слушам музика от
предишния си живот,
ала не познавам новите текстове.
Чертая родословното си дърво,
но пръстите ми се оплитат
в клоните на забравените роднини.
Чета молитвениците
на миналата си вяра,
макар да усещам, че съм вече атеист.
Търся краищата
на клъбцата смелост,
които пуснах по пътя за вкъщи,
обаче...
Съм убедена, че цветът на преждата беше друг.
13 август 2009, четвъртък
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар